Автор: Елена Фурнаджиева
Източник: Factcheck.bg
Носталгията към миналото е естествена емоция както за хората, така и за обществата. Но целенасоченото подхранване на носталгия към миналото може да бъде и успешна стратегия за насърчаване на критиката към настоящето. В България от години се наблюдава тенденция на засилваща се носталгия към социализма, като се преувеличават положителните черти на режима (сигурност, доходи, социални придобивки) и се неглижират отрицателните (тоталитарната власт, терора, цензурата, привилегиите, икономическите трудности и пр.).
Разказът за „добрия“ социализъм, когато държавата и народът са просперирали, често е подплатен с несъществуващи „данни“. Независимо, че в науката този период вече е добре проучен в различни изследователски полета, в публичното пространство представата за социализма е обрасла в множество митове и заблуди. В различни варианти те се разпространяват активно в онлайн медиите и социалните мрежи, и достигат до хиляди потребители.
В множество Фейсбук публикации със заглавие „Когато цифрите говорят и боговете мълчат“ се твърди, че до 1988 г. България е била с водещи позиции „в света“ по стандарт на живот, образование, здравеопазване,технологични производства и свобода на словото. В същите сфери е „сравнена“ ситуацията в страната през 2019 г., където страната ни е загубила „челните си позиции“. За „достоверност“ са изброени абревиатурите на няколко международни организации, като е подчертано, че данните са от техни доклади.
Текст със същото съдържание, но с различно заглавие е публикуван в сайта Информиран.нет на 15 юни. Проверка на Factcheck.bg не откри първоизточника на публикацията, но установи, че популяризирането във Фейсбук на неверните твърдения започва след това. Разпространението е кампанийно и се случва в три отделни отрязъка от време. Първоначалната вълна е в периода 15 – 25 юни, следва втора – между 17-и и 20-и август, а в дните около 9-и септември постът отново става „актуален“ като част от текста и визията са променени, но внушението се запазва.
В предаването Би Ти Ви Репортерите от 23 септември, посветено на паметниците на комунистическия режим у нас, депутатът от БСП Борислав Гуцанов, който е и част от ръководството на партията, повтаря част от неверните твърдения : „Има много недостатъци този режим, този строй. Няма две мнения по въпроса. Но ние бяхме ли на 26-то място по статистика на ООН по стандарт на живот, не по статистика на БСП, на БКП. На кое място сме в момента? Гоним 80-то.“
За целия период от 15 юни насам анонимният пост с манипулативните твърдения получава над 10 000 споделяния и още толкова харесвания и коментари. Най-активно постът се споделя от профил с името Ivan Morski, който е и член и на Фейсбук групата „Пряка демокрация и референдум“. Постът има и над 3 400 споделяния от страницата на предаването „Делници“ на телевизия „Евроком“, 2 500 – от Фейсбук групата „Стихове и…“ като там реакциите са над 3 300. Фейсбук публикацията е много популярна и в Novini.cc, групите „Старата гостилница“, „Спомени от миналото“, Retro Musei, „Война и мир“, „Аз съм от Пазарджик“.
Съществуват ли данните, които фигурират в анонимната Фейсбук публикация, отговарят ли на истината изброените цифри и възможно ли е въобще сравнение между статистическите показатели на НРБ до 1989 година и останалия свят, както и с актуалната ситуация в България през 2020 г.?
Достоверност на статистическите данни и на цитираните „източници”
Сравненията на данни за постигнатото равнище на икономическо и социално развитие винаги са трудни, особено ако се сравняват фундаментално различни системи на управление – например при пряк контрол на държавата върху икономическите дейности и тези с пазарно стопанство. Точно такъв тип сравнение е направено в тази Фейсбук публикация.
При страните с централно планиране, каквато е България по времето на социализма, задачите за висок растеж, без инфлация и безработица, определят докладването на националните сметки. Така например ниската инфлация се постига чрез политически лостове, като административно определяни цени и заплати, което води до значителни статистически изкривявания при опит за сравнения с други държави.
В случая с НРБ данните за развитието на страната се изготвят от Централното статистическо управление, пряко подчинено на управляващата, единствена партия в страната – БКП, и трябва да показват изпълнението и „преизпълнението” на заложените по петилетки цели. „Петилетката“ е своеобразен петгодишен план за планирано социално-икономическо развитие, а един от характерните за този период лозунги е „Да изпълним петилетката предсрочно!“.
От друга страна НРБ e член на създадения по инициатива на Сталин през 1949 г. СИВ (Съюз за икономическо взаимопомощ) организация, обединяваща държавите от социалистическия блок. Така от 1963 г. тя е длъжна да търгува с партньорите си по фиксирани според средните цени на световния пазар от предходния петгодишен период цени и то не в конвертируеми валути, а в преводни рубли. Това води до изкривяване на картината на търговския баланс на страната и съответно, на измерването на брутния вътрешен продукт (БВП) на човек от населението.
Посочените „източници“, на които се позовава анонимният пост във Фейсбук, сами по себе си са озадачаващи. От трите изброени организации, само ООН и нейните агенции подготвят статистически годишници за света и евентуално предлагат някакъв вид класации. ОССЕ и ЦРУ имат съвсем различна специализация.
- ОССЕ – Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, изготвя годишни доклади, в които се прилага всеобхватен подход към сигурността като контрол върху оръжията, мерки за изграждане на доверие и сигурност, човешки права, национални малцинства, демократизация, полицейски стратегии, борба с тероризма и икономически и екологични дейности. В нея участват 57 държави като България е член на организацията от 1975 г. Единствената област, в която ОССЕ би могла да бъде посочена като източник е свободата на медиите, но в нейни публикации няма данни, подобни на коментираната публикация във Фейсбук.
- ЦРУ – Централно разузнавателно управление на САЩ, всяка година актуализира досиетата на 266 световни субекта, в които е предоставена основна информация за историята, хората, правителството, икономиката, енергията, географията, околната среда, комуникациите, транспорта, военните сили и сигурността, тероризма и транснационалните въпроси за 266 световни субекта. При изготвянето на рейтинги на държавите използва данни от признати международни организации, които анализират съответните показатели.
- Само ООН – Организацията на обединените нации може да се приеме като релевантен източник на данни по темата. Организацията работи в рамките на 5 основни органа – Общо събрание, Съвет за сигурност, Икономически и социален съвет, Международен съд и Секретариат.
Всяка година в отдела за Статистика на Департамента по икономически и социални въпроси се публикува статистически годишник. В него е събрана информация за основни показатели за всички страни членки на ООН, от които може да се съди за образование и здравеопазване, както и за заети в наука и изследвания.
Редовно се публикува доклад относно икономическото състояние и перспективи за света – World Economic Situation and Prospects (WESP) report. Той се подготвя от Департамента по икономически и социални въпроси, заедно с Конференция на ООН за търговия и развитие UNCTAD – самостоятелна организация в системата на ООН.
В системата на ООН присъстват още значителен брой международни организации или агенции, много от които се занимават с икономическа и социална статистика и анализи като Световната банка, Международния валутен фонд или Световната здравна организация.
Програмата на ООН за развитие – UNDP, изготвя Индекс на човешкото развитие (HDI), който съчетава данните за БВП на човек от населението с данни за здравеопазване, образование, неравенство и равнопоставеност на половете. Обхватът на информацията е от 1990 година насам и данни за социалистическия период не могат да се открият и в този източник.
Сравнимост на данните
Не съществуват достоверни данни за мястото, което България е заемала в света в социалистическия си период по посочените показатели, защото такива „класации“ не са правени.
Няма и достатъчно широки по обхват статистически данни за страните с планово стопанство от този период, които да потвърдят абсурдните твърдения от Фейсбук публикацията – за 26-то място в света по стандарт на живот, за 6-то място по качество на здравеопазването, за „невероятното“ 2-ро място по качество на образованието, за 3-то място в света по технологично производство и за 68-о място в света по свобода на словото.
Не са публикувани подобни сравнения, а данните за страните с планово стопанство са предлагани обикновено отделно в статистическите справочници на международните организации: заради трудното съпоставяне между данни от страни с командна икономика и пазарни стопанства. Доколкото могат да се намерят данни отпреди 1989 г. те са изготвени на базата на историческа справка и по-скоро проследяват забавянето и/или растежа на икономическото развитие за различните страни.
От началото на 21 век вече съществуват бази данни, в които могат да се зададат отделни държави за сравнение по различни показатели. Тези инструменти обаче нямат амбицията да служат за изготвяне на класации, а по-скоро да покажат как се съотнасят една към друга определени страни по определени критерии.
Също така събирането и анализът на данни по отделни показатели за отделните държави по света не се случва по едно и също време, за да може да бъде изготвена коректна обща картина по всички критерии едновременно. За кои индикатори от кои години може да бъде намерена информация дава представа базата данни на TheGlobalEconomy.com, попълвана от достоверни източници като Световната банка, Международния валутен фонд, ООН и Световния икономически форум.
Стандартът на живот, здравеопазването и образованието
Използването на сравнението за „мястото на България преди и след 1989 г.“ във Фейсбук публикацията има за основна цел да внуши, че животът по времето на социализма е бил по-добър и че сега положението в страната се е влошило. Данните на графиката на Световната банка (СБ) показват, че стандартът на живот реално се повишил, като БНД на глава от населението е нараснал с над 5 пъти.
По правило стандартът на живот е материалното благосъстояние на средностатистическия гражданин от дадено население и се измерва чрез показателя БВП на глава от населението (GDP per capita). Този измерител е официално въведен през 1993 от Световната банка. Другият индикатор, който се използва е Брутният национален доход (БНД) на глава от населението (GNI per capita). Двата измерителя са почти еквивалентни.
Не съществува „класация“ на държавите по БВП на глава от населението, още по-малко такава, която да е обща за целия свят от времето на Студената война. Както вече стана ясно, това има своето логично обяснение – преди това не е възможно да се получат надеждни данни от социалистическите държави и не може да се прави механично сравнение между плановите и пазарните икономики.
Докладите на ООН за икономическата ситуация и перспективи в света (WESP) класифицират всички страни на света в една от три широки категории – развити икономики, икономики в преход и развиващи се държави и трябва по принцип да отразяват икономическите условия в страната. В момента България попада в групата на развитите икономики като нов член на ЕС и част от Европа и във втората група по БНП на човек от населението – дефинирани като страни с горен среден доход (upper middle income).
Световната банка също групира държавите като развити и развиващи се, индустриални или напоследък само напреднали, както и появяващи се и страни в преход. Основните групи са оформени по доходи: нисък, нисък-среден, над-среден и висок. Доходът се измерва с помощта на брутен национален доход (БНД) на човек от населението в щатски долари, преобразуван от местна валута по метода на Световната банка Atlas.
Засега България остава в групата на страните с по-висок среден доход, но при данни за 2022 г. на Световната банка от 13 772.5$ БВП на човек от населението и може да се очаква изкачването ни в групата на страните с висок доход, където вече е попаднала Румъния.
През 1986 г двама американски социолози Шърли Черезето и Хауърд Уойцкин публикуват изследването „Икономическо развитие, политико-икономическа система и физическото качество на живот“. За анализа си те използват доклад на СБ от 1978 г. и стигат до извода, че плановата икономика дава по-добри резултати в областта на здравеопазването и образованието. Като се има предвид, че по това време данните са подавани от статистическите бюра на съответните държави, достоверността им и изводите, до които те водят, трудно могат да бъдат определени като обективни.
Подобно е и мнението на макроикономиста Джефри Сакс, според когото при централно управление на ресурсите и ясни политически задачи за защита на икономическите и социалните права на хората, макар и в ущърб на политическите и гражданските им права, при социализма се отделя повече ресурс за социални цели, измерено спрямо растежа на БВП.
Независимо от положителните оценки на развитието в областите на здравеопазването и образованието в НРБ, държавата никога не е била включвана в класации по тези показатели и няма как да е заемала съответно 6-то и 2-ро място по тези показатели в света.
Твърдението, че България е „паднала“ до 82-ро място по здравеопазване и 78-о по образование категорично не отговаря на истината.
Според данните на авторитетната организация World population review по тези показатели се намираме на доста по-високи позиции. В класацията на организацията през 2020 г. България е на 48-о място в света по образование, по здравеопазване е също 48-ма според последните данни от 2018 г.
Разходите за здравеопазване на България като дял от БВП са нараснали от 2000 г. насам. При 7,1% от БВП през 2019 г. нивата остават по-ниски от средното за европейския регион на Световната здравна организация (СЗО) (7,6%). Въпреки това, с изключение на Словения, Унгария и Чехия, България харчи повече за здравеопазване като процент от БВП, отколкото други нови държави-членки на ЕС.
През 1990 г. Програмата за развитие на ООН (UNDP) въвежда нов измерител при изследването на развитието на една страна. Индексът на човешкото развитие (human-development-index) е създаден, за да подчертае, че хората и техните способности трябва да бъдат крайните критерии за оценка на развитието на една страна, а не само икономическият растеж. Индексът на човешкото развитие (ИЧР) е обобщена мярка за средно постижение по три основни показатели – достъп до здравеопазване т.е дълъг и здравословен живо, достъп до образование т.е знание и стандарт на живот.
Държавите се подреждат по скала от 0 до 1, като 1 е най-високото ниво на развитие. Най-общо казано, страните с по-високи класации по ИЧР обикновено имат по-добри системи на здравеопазване, по-високи нива на образование, по-ниски нива на бедност, по-голямо равенство между половете и по-висок стандарт на живот като цяло от тези в долния край на списъка.
Индексът на човешкото развитие на България, проследяван от 1990 г. показва постепенно покачване до резултат от 0,795 през 2021 г. България се намира в категорията „високо човешко развитие“ с позиция 68 от 191 държави през 2021 г. В периода между 1990-2021 година очакваната продължителност на живота се е увеличила с 4.6 години, очакваните години на учене са се увеличили с 1.9 години.
Доклад за човешкото развитие от 1990 г. на Програмата за развитие на ООН обяснява, че процесът на развитие е повече от растеж на БНП, повече от доходи и богатство и повече от производство на стоки и натрупване на капитал. То е създаването на благоприятна среда за хората и разширяването на техния избор. „Никой не може да гарантира човешкото щастие и изборите, които хората правят, са тяхна грижа. Развитието позволява на хората да имат тези избори“ се казва в доклада.
Консултант: проф. дин Петранка Филева.
Консултант по работа с база данни: Свилен Оприков.
